Официално обръщение за състоянието на
щата Калифорния
на губернатор Шварценегер
за 2010 година   Капитолий, Сакраменто, Калифорния 6 януари 2010    
   Бих искал да започна с един истински случай, от който можем да си извадим добър урок. Както може би знаете, семейството на Шварценегер е нещо като менажерия – австрийски културист, телевизионна журналистка, четири деца, куче, една обикновена златна рибка, хамстер и т.н. – а в последно време добавихме едно пони и виетнамско домашно прасе. Така че за мен не е необичайно, както си работя в къщи по бюджета, да вдигна поглед и да видя прасето и кончето втренчени в мен.
Кучешката храна, която стои в кутия с въртящо се капаче, е поставена върху кучешката колиба. Понито се научи, как да събаря кутията от покрива на колибата и заедно с прасето да я завличат в ъгъла. Прасето със зурлата си успява да разхлаби капака, след което отварят кутията и я разнасят наляво и надясно, докато храната се разпилее. Естествено след това изяждат всичко.
Аз нямам никаква представа, как те са се научили да правят всичко това. Може би е точно както човекът се е научил да пали огън някога. Но това е един чудесен пример на работа в екип и аз съм силно впечатлен. Работа в екип! Така че урокът, който можем да научим от прасето и понито е, как бихме могли да работим в сътрудничество.
Миналата година ние всички в тази зала свършихме чудесна работа заедно. Имахме година на прасето и понито. Искам да уверя всички, преди журналистите да напишат, че съм сравнил законодателите с прасета и понита, че нямам това предвид, когато ви разказвам историята. Посланието ми към вас е работата в екип – заедно, в един отбор – вътре в него има разни фракцийки, малко се гледаме с подозрение, но все пак сме съотборници. Заедно водим Калифорния през най-тежката криза след Голямата депресия. Не без болка затворихме един бюджетен дефицит от над 60 милиарда долара.
Решенията, които взехме, бяха много тежки за партиите и от двете страни на пътеката. От страна на републиканците имаше хора, които жертваха кариерите си или ги поставиха под риск. Сред демократите имаше хора, които се наложи да чуят заплахи от съпартийците си или от разни свои лобита. Всички вие от двете страни на пътеката, които рискувахте всичко в името на Калифорния – моите най-дълбоки уважения към вас.   Направихме, каквото трябваше. Направихме болезнени съкращения. Прокарахме временни повишения на данъците. Отстранихме окончателно високите дневни издръжки на военните от щатските програми и направихме сериозни реформи за благосъстоянието на хората.   Има две постижения, които специално бих искал да изтъкна днес. Снощи събранието прие голямата реформа в образователната система – реформа, която доскоро изглеждаше невъзможна, но сега ще стане закон на секундата, в която бъде поставена на бюрото ми.
В продължение на много години огромен брой деца бяха в капана на училища, в които обучението не върви. Нито едно дете не можеше да се отърве от такова училище, щом веднъж е попаднало в него. Сега за първи път родителите, без разрешението на директора, имат правото да освободят децата си от такива разрушителни за образованието училища. Това наричам аз истинска свобода!   Също така в миналото родителите не можеха да внесат никаква промяна в училищата на децата си. Но от днес вече ще е по-различно. Родителите вече имат правото да изгонят некомпетентните директори и да вземат други важни мерки за по-доброто образование на децата си.   Още едно значително постижение: в продължение на десетилетия този щат беше буквално във война за водата – Северна Калифорния срещу Южна Калифорния, демократи срещу републиканци, фермери срещу еколози, бизнесмени срещу работници – и списъкът продължава.   Но ние създадохме история, работейки заедно върху най-обширния законодателен пакет относно водата. Събрахме всички заинтересовани страни и заедно решихме проблема, който стои от поне 50 години.
Сега трябва да работим още по-усилено, за да прокараме водните облигации на стойност 11 милиарда долара, които ще разгледаме през ноември. Сега демократи и републиканци ще трябва да пътуват дълго нагоре и надолу из щата, за да разясняват на хората, защо тези облигации са толкова важни.
Защото хората ще попитат: как можем да си позволим тези облигации в настоящия икономически климат? Аз питам – как пък да не можем?   Законът е такъв, че не можеш да построиш училище, фабрика, офис или жилищна сграда, без преди това да си идентифицирал източника на водоснабдяване. В резултат огромни проекти с хиляди работни места стоят на изчакване. Икономиката ни не може да расте без вода. Народът ни не може да живее без вода. Водата е кръвта на нашия щат.
Сега е времето да инвестираме в тези проекти, за да могат калифорнийците като отворят кранчето, от него да потече чиста и безопасна вода – и така да бъде не само в следващите 5 години, но и в следващите 30, 40 или 50 години. Това е изключително важно.
Нека сега поговорим за предстоящата година. Ако трябва да обобщим всичко, върху което ще се фокусираме тази година в една дума – това ще бъде думата „приоритети”. Трябва хубаво да си ги изясним и да ги поддържаме ясни през цялото време.
Първият приоритет за 2010 година очевидно е да изправим икономиката на крака и да създадем работни места. Работа, работа и още работа!   Хората и бизнесът в Калифорния са двигателят на самоусъвършенстването и прогреса. Докато правителството държи двигателя смазан с разумни политики и по-важното – не пръска пясък в механизмите му, щатът ще се запази и ще просперира.
След малко ще ви поясня основното нещо, което можем да направим в помощ на икономиката, но първо ще ви споделя четири предложения, с които смятам да стимулирам растежа на заетостта:

• Първо, ще получите за разглеждане пакет за 500 милиона долара, с който ще обучим 140 000 работници и ще отворим 100 000 работни места.

 

• Второ, ще получите мярка, с която ще улесним разрешенията за строителство за проектите, които вече са приключили с оценката за въздействието върху околната среда.

 

• Трето, за да стимулираме и жилищното строителство, ще получите за одобрение предложението за данъчни отстъпки в рамките на 10 000 долара за покупката на нови жилища

 

• И четвърто – след като искаме Калифорния да бъде динамото на зелените технологии, аз ви моля да прокарате предложението ми ДДС върху закупените производствени мощности, отговарящи на изискванията за зелена технология, да бъде премахнат изцяло. Това също означава нови работни места. Това са работните места на новата ни икономика.

  Предстои ни дълъг път, но най-лошото за нашата икономика свърши. Наистина доброто нещо е, че имаме правилния икономически микс, за да вървим напред – високи технологии, зелени технологии, биотехнологии, Холивудски технологии, селскостопански технологии и т.н. и т.н. Нашата икономика е отлично позиционирана да получи предимство пред останалите в бъдеще.   Но да се върна към основното нещо, което ние в тази зала трябва да направим, за да подпомогнем икономиката и да създадем работни места. Ние можем да бъдем по-добър партньор на икономиката, защото държавата и правителството носят отговорността да не бъдат препятствие към успеха, а партньори към просперитета. За да подсилим икономиката, която е основата на всички работни места, ние тук в тази зала трябва да реформираме щатската бюджетна система и данъчната ни система. Това ще бъде един огромен стимул.   Основният проблем е, че нашата данъчна система не отговаря на нуждите на икономиката. През 2009 година икономиката на Калифорния се смъкна с 2.8%, но данъчните ни приходи слязоха 8 пъти повече.
Икономиката ни е диверсифицирана, а данъчната ни система не е. 144 000 богаташи плащат около 50% от всички данъци върху доходите. Помислете върху това – 38 милиона калифорнийци трябва да разчитат на 144 000 души относно своите училища, противопожарна охрана, здравеопазване, сигурност и още толкова много услуги. Всичко това изглежда абсурдно.
Ето какво трябва да възприемем – нашата икономика е от ХХІ век, а данъчната ни система – от ХХ век. Заседнала е в грешното столетие.
Комисията по данъчна реформа свърши работата си и излезе с план за реформа – голяма, огромна реформа, която беше похвалена дори от Wall Street Journal. Колко често се случва такова нещо?
Комисията предложи радикални мерки. Някои хора вече изказаха мнение, че тези мерки са твърде смели и поради това ще бъдат крайно трудни за прилагане. Какво искат да кажат с това „твърде смели”? В Калифорния сме свикнали да правим точно това – смели неща!   И какво имат предвид под „трудни за прилагане”? Ако дори за миг се бях колебал в своята кариера всеки път, когато предприемах някаква стъпка, още щях да си стоя в Австрия и да пея тиролски песни по планините.   Трябва да започнем работа по данъчната реформа, просто защото не можем да чакаме богатите да ни издържат. Данъчните ни приходи няма да се възстановят на същите нива, както преди, поне до 2014 година.
Изпратих ви плана на Комисията още през септември, но изглежда той някак си изчезна под този купол. Къде е? Може би прасето и понито са го взели? Сигурно така е станало. Но знаете ли нещо? Аз нямам търпение да започна работа със законодателите, с вас, по този въпрос – докато не свършим всичко.
Бюджетната реформа е също толкова важна. Говоря за нея още от времето, когато станах губернатор на този велик щат. Бюджетната криза беше нашата Катрина. И ние знаехме, че тя приближава. Знаехме това от години! Но въпреки това Сакраменто не си мръдна пръста да се защити от бедствието.   В допълнение на плана на Комисията за данъците, аз ви моля да задействате и бюджетната реформа и закона[1], с който тя ще бъде придружена, върху който закон работиха групата „Калифорния напред[2]” под ръководството на Боб Херцберг, разбира се.
Особено горещо подкрепям предложението за бюджетиране, базирано на изпълнението, както и използването на еднократните пикове в приходите към еднократно решаване на конкретен проблем – като например съкращаване на дълга, инвестиции в инфраструктура или трупането на бюджетен излишък в специален фонд.
Лидерите тук са казвали много пъти, че на законодателния орган трябва да му се даде шанс да проиграе реформата, преди тя да достигне до хората. Ето ви този шанс. Препоръчвам ви да се възползвате.
И преди да се сборичкате отново с вашите различия, искам да запомните, че настоящите данъчна и бюджетна системи са жестоки. Ще ви кажа, защо мисля така. Жестоки са, защото ни карат да направим избора на Софи относно нашите задължения. Кое дете да жертваме? Бедното или болното? Това неукото или това със специалните нужди? Ето това е жестоко!
Преодоляхме различията си относно водата. Знам, че можем да преодолеем различията си и относно данъчната реформа, данъчната система и бюджетната система. Хайде да го сторим!
Ще обърна внимание на настоящата ситуация с бюджета по-подробно след няколко дни, когато представя моя проектобюджет, но позволете сега да ви изложа резюме:
Изправени сме пред 19.9 милиарда долара дефицит – 6.6 милиарда до края на тази бюджетна година и 13.3 милиарда през следващата.   Това е голямата картина. Нека ви кажа, какво ще се изисква от нас.
Първо, думите звучат горчиво в устата ми, но ще трябва да кажа, че ще са нужни още съкращения. Знаем, какво означава това. Знаем и колко болезнено е. Не ни остава нищо друго освен да приемем истината, че просто нямаме друг избор.
Но ето къде поставям чертата! Тъй като нашето бъдещо благосъстояние зависи най-вече от образованието, аз ще защитя финансирането за образование в този бюджет. Не можем да си позволим повече съкращения спрямо висшето образование.   Приоритетите се изкривиха в последните години. Помислете – преди 30 години давахме 10% за висше образование и 3% за затворите. Днес имаме почти 11% за затворите и само 7.5% за висшето образование.   Да харчим с 45% повече за затворници вместо за студенти, не е начинът, по който си представяме бъдещето. Какво говори това за нашия щат? Какво говори това за кой да е щат, в който се изразходват повече средства за затворнически униформи вместо за дипломи и тоги? Това просто не е здравословно.   Така че аз ще ви представя поправка в Конституцията[3], която никога вече няма да позволи да се заделят повече средства за затвори, отколкото за университети.
Ще се справим с проблема, като намерим по-ефективни начини за управление на затворите – включително като позволим на частните затвори да се конкурират с обществените. Конкуренцията и изборът са винаги добро нещо. В момента Калифорния харчи по 50 000 долара на затворник. За сравнение с 10-те най-големи щата, те изразходват едва по 32 000 долара. Те харчат по-малко и вие не виждате там да има федерални съдии, които са поели грижата по здравеопазването в затворите. Защо ние трябва да даваме толкова повече пари?   Ако затворите в Калифорния са частни, това ще ни спести милиарди долари годишно. Това са милиарди, които можем да дадем на висшето образование – там, където им е мястото на тези пари и където те служат по-добре на нашето бъдеще.
Да изберем университетите пред затворите е историческа трансформация на приоритетите в Калифорния. Ако имате два щата и единият от тях харчи повече за образование, а другият за затворнически килии, в кой от двата щата ще инвестирате? Така че, моля ви, направете правилния избор за Калифорния.
Друга голяма реформа е следната: федералните фондове трябва да бъдат част от решението на нашия бюджетен проблем, тъй като федералното правителство е част от самия бюджетен проблем. Когато Клинтън беше президент, Калифорния си връщаше 94 цента от всеки долар за федералното правителство. Днес си връщаме само 78 цента. Но в същото време Тексас получава 94 цента, Пенсилвания – долар и 7 цента, Аляска – с всичкия петрол, който има – успява да си върне 1.84 долара за всеки долар към правителството. Познайте, колко получава Ню Мексико! 2 долара и 3 цента! Всичко това може да бъде значително по-честно. Ние не искаме федерална помощ против банкрут, ние искаме федерална справедливост.   Калифорния, като пограничен щат, носи и едно специално бреме. Федералното правителство самостоятелно контролира имиграционната политика, самостоятелно контролира и сигурността по границата. Федералното правителство с това потвърждава своята отговорност, но в същото време не иска да си поделим поне по равно разходите за незаконните имигранти.
Вече не можем да пренебрегваме фактите: има разходи, за които федералните ни дължат компенсация. В момента правителството ни дължи милиарди долари по различни програми. Ще трябва да поработим с федералните и да поправим формулата, по която отделните щати трябва да харчат пари, които всъщност вече нямат.   А сега Конгресът ще ни прехвърли купчина милиарди задължения с новия закон за здравеопазването. Както знаете, аз ентусиазирано подкрепях реформата в здравеопазването, но не е реформа това, да прехвърлиш на отделни щати, които вече се задъхват, още разходи, докато други щати получават сладки сделки. Здравната реформа, която стартира с благородни цели, се превърна в бездънна яма от подкупи, сделки и вратички в закона. Чували сте за моста, който води до никъде. Е, ето това е здравеопазване до никъде.   Нашият конгрес тук или ще трябва да отхвърли този закон, който е едно бедствие за Калифорния, или да се бори да получи сладка сделка, каквато получи сенатор Нелсън от Небраска за своя „Царевичен щат”[4]. Само дето той си прибира зрънцата, а за нас остава кочанът.
Друг приоритет, свързан с бюджета, е пенсионната реформа. За последните 10 години издръжката на нашите пенсионери е скочила с 2000%. Правилно ме чухте: 2000%. Докато постъпленията са се увиличили само с 24%. Пенсионният фонд няма достатъчно пари да покрие нуждите, така че щатът – което всъщност значи нашият данъкоплатец – трябва да плати останалото. Вече инжектираме по 3 милиарда долара всяка година за пенсии. Тази сума скоро ще стане 10 милиарда.
А това са пари, които ние отнемаме от други важни публични услуги. Това са пари, които не могат да стигнат до нашите университети, паркове и т.н.   Не можем да намалим пенсиите на хората, които понастоящем са вече пенсионери. Това не е нито законно, нито морално. Не можем да нарушим обещанието, което сме дали вече на тези хора. Това вече е свършено дело.
Но съвсем скоро ще ни прегази локомотивът и светлините му вече се виждат на линията. Приближава се. Помолих законодателите да се присъединят към мен и заедно да решим проблема с пенсиите, както решихме този с водата – както да не нарушаваме обещанията си, така и да намалим бремето в бъдеще.   Това са сериозните проблеми, които имаме пред себе си в момента.
Всяка година, без значение пред какви предизвикателства сме изправени, аз заставам тук на трибуната и ви казвам, че вярвам в бъдещето на Калифорния. Казвам ви, как вярвам в американската мечта и как това е най-страхотното място на света! Някои от вас иронично отвръщат: „Да, да, да – ето го Арнолд с неговия прочут оптимизъм!”
Но аз не съм самотник в тези неща – ето, списание „Time” наскоро публикува статия за Калифорния и тя звучи точно като някои от моите речи. Щевипрочетаняколкоизречения:
"Калифорния е все още щатът на мечтите. Всъщност това е един новаторски мегащат. Той все още е лидерът към американското бъдеще – икономически, екологично, демографски, културно… може би и политически. Това е най-зеленият и най-диверсифициран щат, най-глобализираният. Той е недостижим двигател на иновации, Мека на високите технологии, биотехнологиите, а сега и на чистите технологии. През 2008 година затруднената от кризата икономика на Калифорния привлече повече рисков капитал, отколкото всички останали щати взети заедно…”   Сега вярвате ли ми? Виждате добре, че това е най-хубавото място в целия свят. Калифорния има възможностите и потенциала да реши проблемите си. Понякога сме толкова близо до тях, че не ги забелязваме – понякога е нужна крачка назад, за да ги видим по-добре.   Преди 2 месеца отидох в Ирак при нашите мъже и жени в униформа. Това е второто ми посещение там и сега отново беше незабравимо преживяване. В Ирак имаме много калифорнийски военнослужещи. Аз закусвах с тях, говорихме си, тренирахме заедно, снимахме се.
И те ми разказаха най-различни истории. Те са преживели неща, които дори не можете да си представите. Мнозина от тях са служили смяна след смяна, след смяна… и в резултат са изгубили домове, съпрузи или съпруги, крайници, дори животи… Много често нашите войници се връщат у дома с врага в главите си. Виждаме и чуваме често за прояви на синдрома на посттравматичен стрес. Броят на самоубийствата е тревожно висок. Не можем да живеем повече, отричайки съществуването на тези проблеми. Тези мъже и жени имат нужда от помощ.   Калифорния има повече завръщащи се ветерани от всеки друг щат, така че нашият щат, както и федералното правителство, носят специална отговорност. Ще я видите в нашия дневен ред. Ние имаме фундаменталното задължение да се погрижим за всеки, който е пролял кръв и е рискувал живота си за тази страна. Това е приоритет.   Тяхната саможертва е необикновена и винаги ме е вдъхновявала. Ако погледнете към балкона ще видите някои от тези калифорнийци, носещи униформи, които току що са се върнали от Ирак и Афганистан. На тези мъже и жени, на тези храбри мъже и жени, аз казвам: Добре дошли у дома! Добре дошли!   Без значение колко големи са ни проблемите, без значение колко тежки ще са идните месеци, тези калифорнийци в униформа ще ви кажат, че това място все още е най-желаният дом, в който те са мечтали да се завърнат и най-доброто място за по-хубав живот занапред. Просто ги попитайте, колко често са си мечтали да се приберат у дома, в Златния щат.
Така, дами и господа, в заключение на това обръщение, ние в тази зала трябва да изпълним свещения си дълг да запазим Калифорния като най-доброто място, където човек може да се завърне у дома. Да го запазим за нашите мъже и жени в униформа и за поколенията след тях.   Благодаря ви много и Бог да ви благослови всички!  

      Превод:   ИГ 2010

---

[1] Best Practices Budget Accountability Act [2] California Forward [3] В САЩ всеки щат има своя Конституция (бел.пр.) [4] Небраска е известен като „The Cornhusker State”. Спортните отбори там най-често носят прозвището „Cornhuskers” – буквално „работник, който лющи царевица”. (бел. пр.)

на БГ й трябват добри примери..
Сн С